3200-годишният паяк с нож от Перу
Миналата година локални фермери, докато обработват земята си в региона Ла Либертад в северозападната част на Перу, се натъкват на нещо ненадейно: руините на светилище с огромна стенна живопис, боядисани в нюанси на охра, жълто, сиво и бяло. Изследователите съумяват да разпознават това изображение като 3200-годишна картина на господ паяк, който размахва нож. Както Сам Джоунс оповестява за Guardian, фермерите, които употребяват тежки машини, с цел да разширят своите плантации от авокадо и захарна тръстика, инцидентно унищожават към 60% от комплекса на светините.
Регуло Франко Джордан, археологически шеф на фондация „ Аугусто Н. Визе “, споделя, че храмът от кирпич евентуално е издигнат от членове на културата Куписник, a местоположението му покрай река допуска, че може да е почитало водните божества.
„ Това, което имаме тук, е реликва, която би била параден център преди хиляди години “, споделя той на Уго Родригес от перуанския вестник La República. „ Паякът в светилището е обвързван с водата и е извънредно значимо животно в предиспанските култури, които са живели съгласно параден календар. Вероятно е имало специфична, свещена гала по водата, провеждана сред януари и март, когато дъждовете се появяват от по-високите региони. “
Когато Джордан чува за откритието, той незабавно отива на изследване. „ Когато дойдох “, споделя той на държавната организация Андина, „ бях изключително изненадан да видя впечатляваща фасада с геометрични фигури. “ Джордан в началото счита, че храмът може да е принадлежал на културата Мочика, която процъфтява в региона между 1 и 8 век сл. Хр. Но той бързо осъзнава, че в действителност е от по-ранната просвета Куписник. Тази просвета стартира към 1250 година прочие н. е. и продължава до към 1 година сл. Хр. През това време хората построяват първите известни храмове в региона и основават керамика с форми на животни, плодове, човешки глави и къщи. Някои артефакти от Куписник съдържат изображения на паяци, които са свързани с дъжда, земеделското изобилие и жертвоприношение и регенерация, съгласно музея на изкуствата Метрополитън.
Ферен Кастило, археолог от Националния университет в Трухийо, който взе участие в проучванията на храмовия комплекс, споделя на Андина, че на мястото евентуално са се провели три разнообразни стадия на строителство. Най-ранните руини са конични, до момента в който вторите най-стари включват стената със стенописа. Изследователите към момента не са изследвали възможна трета част от комплекса.
Джордан е кръстил храма Томабалито или „ дребният Томабал “ – отпратка към Кастило де Томабал, антична стъпаловидна конструкция, ситуирана наоколо. Изследователите са записали мястото за разкопки при местните управляващи. Според Сара Касконе на Artnet News държавното управление възнамерява незабавни действия за опазване на обекта и е подало тъжба за фермерите, които са развалили храма. Археолозите споделят, че възнамеряват да проведат по-нататъшни проучвания на мястото, откакто рестриктивните мерки на Covid-19 бъдат отстранени.
Паяците са постоянно срещан знак в доста култури. В посткласическа Европа свети Конрад от Констанс от 10 век от време на време е представян като свещеник, който държи чаша с паяк. Според неговата история, до момента в който той отслужвал Великденската литургия, паяк паднал в чашата му. Въпреки общоприетото поверие по това време, че всички или множеството паяци са отровни; в символ на вярата си Конрад изпива виното с паяка в него.
За шотландския крал Робърт Брус паякът е въодушевяващ знак, съгласно легенда от началото на 14 век. Тя споделя за срещата на Робърт Брус с паяк по време на поредност от военни неуспехи против англичаните. Според една от версиите й, до момента в който се приютява в пещера на остров Ратлин, той става свидетел как паяк се пробва несполучливо да изкачи копринената нишка до паяжината му. Въпреки това, заради постоянството си паякът в последна сметка съумява, демонстрирайки, че „ в случай че първоначално не съумеете, пробвайте, пробвайте и пробвайте още веднъж “. Приемайки това като знак за вяра и неизменност, Брус излезе от скривалището си и в последна сметка печели независимостта на Шотландия.
В полския фолклор и литература Пан Твардовски – вълшебник, сключил договорка с дявола – е изобразен като избягал от дявола, който го води в пъкъла, и в последна сметка живее на Луната, а единственият му сателит е паяк; понякога Твардовски разрешава на паяка да се спусне на Земята на конец и да му донесе вести от света по-долу.
